БИБЛИОТЕКАТА – фентъзи разказ

(откъс)

Притискайки изпокъсаната си раница, Сашо безшумно се промъкна между рафтовете с руска класика и надникна над подредените по номера томове на Достоевски. Възрастна дама, стиснала три книги в ръцете си, накуцвайки се запъти към забилия нос в каталозите библиотекар. Сашо метна раницата си на гръб, изстреля се покрай слисаната старица и се закова пред бюрото.

– Аз тръгвам, г-н Горанов. – смотолеви задъхано той.

– А, Сашко, тръгваш ли? – рече библиотекарят, поглеждайки момчето над очилата си. Извади ученическата му книжка изпод разхвърляните по бюрото листи и му я подаде. – До понеделник, моето момче.

– До понеделник, господин Горанов. – отвърна момчето, мушна ученическата си книжка в джоба на якето и с бързи крачки се запъти към изхода.

Когато наближи стъклената врата, Сашо забави крачка и видя в отражението и старицата, която скриваше от погледа му библиотекаря. „Сега или никога.“ – помисли си той. Рязко свърна вляво и с бързи крачки профуча покрай рафтовете с научна литература. Спря чак в дъното на залата, където, до рафта с фентъзи и научна фантастика, се мъдреше стар, прашасал скрин. Сашо метна раницата вътре, пъргаво се набута след нея, внимателно затвори капака на скрина и застина. Сърцето му биеше лудо, главата му щеше да се пръсне от напрежение. С усилие се опитваше да забави учестеното си дишане. Някъде над него, в кулата на градската библиотека, часовникът удари пет часа. Ударите отекнаха из просторните помещения на библиотеката. Той затаи дъх и зачака.

Библиотеката беше любимото място на Сашо. Когато преди три години влезе за първи път, бе направо омагьосан как на едно място е събран такъв неизчерпаем извор на светове, които само чакат да се впусне в тях, за да ги изследва. Той започна да идва тук всеки делничен ден след училище. Сядаше в читалнята и потъваше сред страниците на някой роман. В пет часа, когато библиотеката затваряше, той с мъка се откъсваше от четивото си, взимаше по някоя книга за вкъщи и с неохота се прибираше в тясната боксониера, която делеше с баща си. Майка си не бе виждал от седем години – от деня, в който тя просто си беше събрала багажа и си беше заминала. Баща му рядко се завърташе вкъщи. През деня караше такси, а вечерта профукваше каквото беше изкарал в близкия Еврофутбол. В редките случаи, в които се засичаха вкъщи, баща му все намираше за какво да го смъмри, а ако му поискаше пари, за да си купи някоя нова книга, той винаги го отрязваше с: „Пари за глупости нямам.“. Приятелите на Сашо от квартала постепенно започнаха да странят от него. Подиграваха му се, че износва изпокъсаните дрехи на брат си, който преди три години беше заминал на бригада в Англия. В училище беше още по-тежко. Всичките му съученици се интересуваха само от това, кой може да се похвали с нов айфон, смартфон или таблет. Единствената утеха за Сашо бе градската библиотека – мястото, в което се откъсваше за миг от тягостната действителност, потапяйки се в обаятелните светове, които се криеха сред пожълтелите страници на книгите.

Два дни по-рано в главата му се зароди идея – да избяга от вкъщи и да прекара уикенда в затворената библиотека. В неделя ставаше на тринайсет години и искаше да прекара рождения си ден на любимото си място, с любимите си хора – героите от книгите. Сложи в раницата си фенерче и няколко набързо приготвени сандвича и ето го сега – чакащ в стария скрин да стане пет часа, когато г-н Горанов щеше да заключи библиотеката. Според планът на Сашо, той трябваше да остане в скрина поне двайсет минути, за да е сигурен, че библиотеката е изгасена и старият библиотекар си е тръгнал. Докато чакаше, Сашо се замисли кои книги да прочете през следващите два дни. Неизчерпаемият извор на заглавия затрудняваше избора му и в крайна сметка той реши да се спре на някоя книга от раздел Фантастика.

Минутите минаваха и безкрайната тишина, нарушавана единствено от цъкащия на ръката му часовник, обгърна библиотеката. Заслушан в тихото отмерване на секундите, Сашо неусетно се унесе.

ОЧАКВАЙТЕ!!!!