ПИШЕЩАТА МАШИНА - хорър разказ

(откъс)

...Докато се прибираха към къщи, в главата на Питър се загнездиха мрачни мисли. Ами ако лаптопът беше изгорял, как щеше да завърши книгата, която дори не беше започнал. Трябваше да си купи нов компютър, за по-сигурно. Сега не можеше да си позволи излишни разходи, но в крайна сметка романът трябваше да бъде написан, ако не искаше целият му живот на успял писател да се срине безвъзвратно.

Малко магазинче на ъгъла на „Линкълн Авеню“ привлече погледа му. Допреди няколко дни на мястото му имаше изоставена пекарна с надпис „ПРОДАВА СЕ“. Сега на мястото, където като дете обичаше да похапва от вкусните пайове на мистър Бейкър, се мъдреше чисто ново магазинче със спуснати щори и огромен, сякаш току-що боядисан, надпис „КАКВОТО ВИ ПОТРЯБВА“. По прозорците бяха налепени стикери с най-различни надписи като: „АНТИКВАРЕН МАГАЗИН“, „ЗАЛОЖНА КЪЩА“, „НЕВЕРОЯТНИ ПРОМОЦИИ“. По-малка табела с надпис „ОТВАРЯМЕ СЛЕД ТРИ ДНИ“ лениво се полюшваше на открехнатата входна врата. Зверско любопитство се загнезди в главата на Питър и сякаш някаква невидима сила го хвана за ревера и го задърпа към магазинчето. Той точно хвана дръжката на вратата, когато жалостното скимтене на Макс му привлече вниманието.

– Чакай ме тук, момче! – Макс започна да скимти още по-отчаяно, сви опашка между краката си и заотстъпва назад.

– Ама, какво ти става?! – скара му се писателят и отиде да завърже каишката му за близкия противопожарен кран. – Спокойно, няма да те оставя, само ще хвърля едно око набързо.

Питър реши да не обръща внимание на капризите на домашния си любимец и бутна вратата на магазинчето. Посрещна го веселият звън на камбанката, поставена над входната врата. Мястото си беше същото каквото го помнеше от детските си години, само че, вместо току що изпечени хлябове, пайове и бейгъли, по рафтовете и по щандовете имаше всевъзможни джунджурии - от африкански дървени маски, египетски статуетки на божества и старинни книги с избеляла кожена подвързия, до модерни часовници, мобилни апарати и лъскави златни бижута. В малкото помещение, осветено единствено от проникващите през щорите слънчеви лъчи, не се виждаше никого. Единственият шум, под формата на тихи псувни и трескаво шумолене, идваше откъм затворената врата, намираща се вляво от тезгяха, зад която навремето бе кухничката на мистър Бейкър.

– Ехо, има ли някой? – предпазливо попита Питър.

Шумът рязко спря, вратата се отвори и оттам се подаде около шейсет годишен дребен мъж, облечен в изискан черен костюм и пригладена назад прошарена коса, обилно напоена с гел. На лицето му се мъдреха тънък мустак, завит почти до ноздрите му, и малки кръгли очилца, закрепени на клюнестия му нос. Приличаше досущ на погребален агент.

– Съжалявам за безпокойството! Видях, че врата е отворена и реших да надникна, но виждам, че имате работа. – Питър притеснено започна да отстъпва към изхода. – Ще намина друг път.

– Не, не, не! В никакъв случай! – на лицето на магазинера лъсна широка усмивка, разкриваща стройна редица искрящо бели зъби. – От моя магазин никой не си тръгва с празни ръце.

Питър не видя как магазинерът бе преодолял огромния тезгях, нито кога и как бе минал покрай него, но сега човекът го гледаше угоднически с ухилената си физиономия, застанал точно пред него, препречвайки му пътя към изхода.

– Добре дошли в „КАКВОТО ВИ ПОТРЯБВА“. Лийлънд Темт на вашите услуги. – магазинерът направи лек реверанс, след което започна напевно да декламира. – Добре дошли в моя антикварен магазин с невероятни експонати, всеки от които съдържа частица от човешката история. Кажете ми как мода да ви бъда полезен г-н…?

– Тейлър. Питър Тейлър. – отговори писателят смутено, поемайки подадената му ръка.

– Вие да не би да сте известният писател? За мен е огромна чест в магазина ми да влезе такава личност като вас. Ще ви призная, че съм огромен ваш почитател. „Ароматът на реката“ и „С мирис на море“ са невероятни романи с толкова дълбок социален подтекст и такива пълнокръвни характери, че веднага съзрях в автора им потенциала на човек, който ще запише с ярки букви името си в световната литература. Но, кажете ми, как мога да ви бъда полезен?

Господин Темт наклони леко глава и впи лукавия си поглед в очите на писателя. Може би заради оскъдната светлина или поради някаква друга причина, цветът на очите на магазинера сякаш постоянно се менеше от светлосиво, през блатнозелено и небесносиньо, до тъмночервено и дори черно.

– Ами, аз исках само да разгледам. Вратата ви беше отключена, та си помислих … - започна да се оправдава Питър, но г-н Темт бе непреклонен.

– Разбира се, че е отключена – отвърна ниският мъж. – Реших да отворя за малко. Нещо като… предпремиера. А вие сте първият ми клиент, така че ще ви предложа специална цена за онова, което си харесате.

– О, ами, изглежда не сте подредили цялата стока – започна да оглежда джунджуриите Питър – пък и това, което търся…

– Да! – подкани го да продължи магазинерът.

– Ами, понеже отвън пишеше „Заложна къща“ и…

– О, разбирам! Моят магазин работи и като заложна къща. При мен можете да заложите нещо, което е скъпо за вас, а аз ще ви дам разумна цена за него.

– Не, не ме разбрахте. Като видях надписа „Заложна къща“ и си помислих, дали някой случайно не е заложил при вас стария си компютър…

– Компютър? – сбърчи вежди г-н Темт.

– Днес, докато пишех на компютъра си, стана малък инцидент. Залях го с кафе, а издателите ме притискат със сроковете и спешно се нуждая от нов компютър.

– А, разбирам. Пишете новия роман за Скарлет и Мич, предполагам?

– Всъщност, да. – отговори срамежливо Питър.

– И сега не можете да го завършите, защото проклетата ви машина е залята с кафе. Какъв късмет извадихте, че дойдохте тъкмо при мен. Аз ще ви помогна.

– Така ли? Имате компютри на старо? – попита Питър с надежда.

– Не, всъщност нямам компютри, но имам точно каквото ви трябва. Изчакайте ме тук.

Г-н Темт пъргаво се шмугна под тезгяха и се скри отзад в склада. Докато се отдалечаваше от него, Питър с почуда установи, че странният магазинер с вид на погребален агент не хвърля никаква сянка в помещението, макар слънцето, проникващо през щорите, да поливаше обилно с лъчите си магазина. И докато писателят се чудеше какви страни номера му играе светлината, г-н Темт изпълзя от склада, носейки огромен куфар. Той го тръшна върху тезгяха, който вдигна доволно количество прах, и внимателно го отвори.

– Ето, това ви трябва! – рече доволно магазинерът и посочи съдържанието на куфара. Вътре имаше огромна, стара пишеща машина, модел Ъндърууд, доста поолющена, с явния признак, че предишният и собственик доста я е използвал.

– Но това е пишеща машина – каза разочаровано Питър.

– Не каква да е пишеща машина, г-н Тейлър – започна угоднически да говори магазинерът, като видя изписалото се разочарование на лицето на писателя. – Това е пишещата машина на вашия колега, писателя Стивън Кинг. Тя е от периода преди катастрофата, когато е написал някои от най-великите си шедьоври.

– Какво, сигурен ли сте? – попита невярващо Питър.

– Разбира се, тук имам всички документи, удостоверяващи автентичността на стоката. – рече гордо г-н Темт и започна да разлиства разни документи.

– Да, да, вярвам ви. – подметна Питър, разглеждайки пишещата машина. Навремето Стивън Кинг бе любимият му писател, дори може би неговите книги бяха причината да реши да стане писател. Разбира се, никой не бе обърнал внимание на разказите, които пишеше, вдъхновен от краля на хоръра, и бързо му се наложи да смени жанра. Все пак, именно Кинг запали онази искрица в него, която го накара да тръгне по този път, мечтаейки един ден да се сдобие с таланта на този велик писател. Точно от това имаше нужда сега. От вдъхновение! За да спази сроковете на издателите и да напише този проклет роман, който висеше на шията му като воденичен камък. А какво по-добро вдъхновение от инструмента, с който кралят на ужаса бе сътворил толкова шедьоври. Най-сетне това, от което имаше нужда, стоеше пред него.

– Но тази машина сигурно струва милиони – попита подозрително писателят. – имайки предвид кой е бил нейният собственик?

– О, не, г-н Тейлър, тя може да е куп старо желязо в ръцете на човек, който я иска само заради името на бившия и собственик, и да е безценна в ръце като вашите. Представете си само – вашата следваща книга, написана на пишещата машина на Стивън Кинг.

– И все пак, ако реша да я купя, колко пари ще ми струва.

– Не мога да оценя машината на каквато и да е сума, г-н Тейлър. Но, тъй като сте ми симпатичен, мисля, че можем да сключим една малка сделка. – Магазинерът потърка ръце и на лицето му се изписа ехидна физиономия. – Какво ще кажете просто да ви я дам без пари, а вие ще ми дадете нещо в замяна?

– Без пари, наистина ли? – зарадва се Питър, но веднага съобрази, че никой не дава просто така безплатен обяд. – И къде е уловката? Какво ще искате в замяна?

– Едно обещание. – рече г-н Темт и докара най-невинната физиономия, която писателят беше виждал. – Искам да ми обещаете, че ще вложите цялата си душа, докато пишете следващата си книга върху тази машина. А за себе си, скромно бих поискал, след като я издадете, да ми подарите едно копие от нея с автограф. За спомен.

– Разбира се, имате я. – зарадва се Питър, осъзнал каква великолепна сделка е сключил току-що...

Целият разказ можете да прочетете в сборника "Вдъхновени от Краля" на издателство Гаяна